Изоставянето на паричната система на Бретън Уудс, което се случи през 1971 г., беше грешка и доведе до структурни проблеми в световната икономика, обществото и политиката – популярна концепция в крипто общността.
Привържениците на тази теория цитират като доказателство нарастващото социално неравенство в западните страни, стагнацията на реалните заплати и други социално-икономически показатели, които започват да се влошават след 1971 г. Противниците на концепцията посочват липсата на пряка причинно-следствена връзка между появата на нова парична система и негативните тенденции.
Може би Сатоши Накамото и неговите сътрудници са били критични към икономическата политика след 1971 г. и биткойнът е бил предназначен да бъде отговор на недостатъците на новата финансова система, включително необходимостта от доверие в държавните институции, постоянните кризи и обезценяването на фиатните пари.
Какво се случи през 1971 г
За да възстановят световната икономика, която беше силно поразена от WWII, през 1944 г. представители на 44 държави, които бяха част от антихитлеристката коалиция, приеха споразумение за нова парична система, наречена Бретън Уудс, след проведената конференция .
Новата система се основаваше на фиксирана цена на златото ($35 за тройунция) и фиксирани обменни курсове на участващите страни, определени спрямо ключовата валута – щатския долар. Обвързването се дължи на факта, че дори тогава икономиката на Съединените щати е най-голямата и най-малко засегнатата от войната.
САЩ също държаха около половината от световните златни резерви. Въпреки че схемата на Бретън Уудс замени златния стандарт, тя в много отношения беше негово продължение: стойността на валутите беше подкрепена от златни запаси.
Новата парична система
Новата парична система гарантира конвертируемостта на долара и го превръща в международна резервна валута. Благодарение на тази и други мерки следвоенната икономика успява да се възстанови напълно до началото на 50-те години продължавайки да расте бързо. На Запад този период от приблизително 25 години беше наречен “следвоенното икономическо чудо”.
През това време в света имаше голямо търсене на долари. За да отговори на това търсене, Федералният резерв (Фед) печаташе пари по-бързо, отколкото нарастваше количеството злато в запасите. Освен това от началото на 60-те години на миналия век Съединените щати все повече се включват във войната във Виетнам, което изисква увеличаване на държавните разходи – те също бяха частично покрити от “печатната преса”.
Прочетете още: “Възможно ли е политиката на Фед да доведе до 50% спад на биткойна“
Ричард Никсън – президентът на САЩ
До 1969 г., когато Ричард Никсън стана президент на САЩ, общата емисия на долари надвиши обезпечението в злато 4 пъти. Според професора от Йейлския университет Джефри Гартнър, който написа книга за последвалите събития, ръководството на страната се страхуваше сериозно от икономическа дестабилизация. Освен това „силният долар“ направи износа на държавата много скъп. През май 1971 г. ФРГ, а по-късно и Швейцария, напускат системата на Бретън Уудс. Други страни също започнаха постепенно да обменят американската валута за злато.
В началото на август 1971 г. Конгресът на Съединените щати препоръча девалвирането на долара. Именно това решение беше тайно подготвяно в администрацията на Никсън от известно време. На 15 август президентът на страната записа обръщение към нацията, в което обяви отделянето на щатския долар от златото. Това събитие стана известно като “шока на Никсън”.
„Какво означава това решение за вас? Ако искате да си вземете чужда кола или да пътувате по света, пазарните условия може да означават, че с доларите можете да купите по-малко. Но ако сте сред огромното мнозинство американци, които дават пари за придобивката на произведени в Америка продукти, вашият долар ще струва толкова утре, колкото и днес“
– отбеляза президентът отчасти в речта си.
Последици от “шока на Никсън” и Рейгъномиката
Основната последица от изоставянето на “златния стандарт” е появата на глобалния пазар на националните валути и свободните обменни курсове на парите. Централните банки получиха възможност да провеждат много по-гъвкава парична политика, включително масово печатане на заветните “хартийки” за решаване на проблемите на държавата и икономиката.
Новата парична система се проявява в началото на 80-те години, след като Рейгън провъзгласява неолиберализма във финансовата индустрия и неоконсерватизма в политиката.
През 70-те години на миналия век Съединените щати и западните страни са поразени от стагфлация – последователното обезценяване на валутата при липса на икономически растеж. Администрацията на бившия президент намали значително данъците, особено върху бизнеса, за да увеличи инвестициите и да ограничи безработицата. Той активно понижи разходите на страната за социални програми, но в същото време значително повиши военния бюджет и разходите за държавния апарат.
В резултат на това инфлацията и безработицата бяха победени, но намаляването на данъчните приходи и увеличаването на военните такси доведоха до рязък ръст на бюджетния дефицит на САЩ, който беше активно покрит чрез увеличаване на държавния дълг. В резултат на това до 1988 г. цифрата му се утрои и страната за първи път от много десетилетия се превърна от най-големия кредитор в света в най-големия кредитополучател.
Рейгъномиката имаше и дългосрочни социално-икономически последици: реалните доходи продължиха да падат, а социалното разслоение започна драстично да нараства. Тази тенденция не е спряна и до днес: в периода от 1964 до 2018г. коригираните спрямо инфлацията парични средства на американците са се повишили само с 10%.
Как криптовалутите са свързани с окончателното премахване на “златния стандарт”
Много изследователи на публикациите на Сатоши Накамото и неговите сътрудници са съгласни, че биткойнът е създаден под влиянието на Австрийската школа по икономика и нейните последователи. В своите статии и писма във форума бъдещите създатели на криптовалутата споменават икономисти като Лудвиг фон Мизес, които подкрепят златния стандарт и се противопоставят на принципа на банкирането с частичния резерв. Също така, основателят на цифровото злато вероятно е бил вдъхновен от Фридрих Хайек, който разработи концепцията за частни пари, включително и Мъри Ротбард.
BTC беше отговорът на финансовата криза от 2008 г. и избраните начини за справянето с нея. Тогава властите на Съединените щати и други страни за първи път приложиха политиката на “количествени облекчения”: централните банки изкупиха проблемни дългови инструменти чрез мащабно емитиране на валути, като същевременно поддържаха ниски лихвени проценти. Също така имаше риск от хиперинфлация, който въпреки това успя да бъде избегнат.
„Ключов проблем с традиционните валути е доверието, което е необходимо, за да работят. На ЦБ трябва да се вярва, че няма да обезцени валутата, но историята на фиатните пари е пълна с нарушения на това доверие. Трябва да вярваме в банките, за да държат нашите средства там и да ги прехвърлят, но те ги използват за заеми, повтаряйки кредитни балони, оставяйки само малка част в резерви“
– пише Накамото.
Най-просто казано, дигиталните валути са отговорът на проблемите на новата парична система, която доведе до дългосрочни негативни ефекти. И отправната точка на тази схема е шокът на Никсън от 1971 г. Тази теория в крипто общността беше популяризирана от авторите на уебсайта WTF Happened In 1971, които публикуваха много графики за това, посветени на определени социално-икономически тенденции в САЩ. Ето една от диаграмите:
Критика на концепцията
Въпреки негативното отношение към премахването на „златния стандарт“, решението, взето от Никсън през 1971 г., като цяло се възприема положително в научната общност. Проучване от 2012 г. сред професионални финансисти установи, че никой от тях не вижда връщането към златния стандарт като начин за подобряване на икономическата система.
Освен това не е доказана пряка връзка между промяната на паричната система, от една страна, и нарастването на неравенството и стагнацията, от друга. Създателите на уебсайта WTF Happened In 1971 показаха корелация, но не и причинно-следствена връзка, която често се греши. В един от коментарите те дори признаха, че проектът им е по-скоро опит да повдигнат въпрос, отколкото да му отговорят, а сайтът е мем. В крайна сметка стандартът на живот както на Запад, така и в света като цяло не се влошава след 1971 г., а значително се подобрява и повишава.
